Легенда от САЩ 94 става на 55
Даниел Боримиров Борисов (роден на 15 януари 1970 г. във Видин) е български футболист, национал. Поливалентен играч, играе като нападател, нападателен и отбранителен полузащитник.
Състезателната му кариера продължава 21 сезона, в които играе за 3 клуба: Бдин (Видин), Левски (София) и германският Мюнхен 1860. В двата си интервала в Левски става общо 5 пъти първенец на България. Също по този начин печели 5 пъти шампионата за Купата на България и два пъти Суперкупата на България. Капитан на състава на Левски, който през сезон 2005/06 достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА, а през сезон 2006/07 влиза в групите на Шампионската лига за първи път в историята.
Боримиров е единственият български футболист, който е взел участие на финалите на две международни и две европейски шампионати. Част от „ златното потомство “ на България, което се класира на 4-то място в САЩ`1994. Участва също и на Мондиал`98 във Франция, както и на Евро`1996 и Евро`2004. За националния отбор записва общо 66 мача с 5 гола.
Родом от Видин, Боримиров израства в школата на локалния клуб Бдин. В тинейджърските си години е ученик на спортното учебно заведение във Враца, като през сезон 1986/1987 е част от състава на младежкия тим на Ботев (Враца). [1][2] През 1987 година, на 17-годишна възраст, дебютира в мъжкия футбол за състава на Бдин, който тогава взе участие в Б група. В тези ранни години е употребен най-вече като нападател. За 3 сезона записва 91 мача с 18 гола във второто равнище на българския футбол.
През лятото на 1990 година Боримиров е притеглен в Левски (София). Дебютира в А група на 20 август 1990 година, когато заменя в 46-ата минута Велко Йотов в мач с Берое (1:1).[3] Бележи първия си гол на 26 август 1990 година при победа с 2:0 срещу Миньор (Перник). В Левски е употребен главно като офанзивен полузащитник. Първоначално играе с №7, а по-късно облича фланелката с №8. С тима печели купата през 1992/93, 1993/94 и 1994/95, както и Купата на България през 1990/91, 1991/92 и 1993/94. На 23 септември 1994 година бележи два гола за популярната победа на Левски със 7:1 срещу ЦСКА във вечното дерби.[4] Записва общо 123 мача с 40 гола в А група, 28 мача с 10 гола в Купата на България, както и 7 мача с 2 гола в евротурнирите.
През лятото на 1995 година Боримиров минава в немския Мюнхен 1860, а след това се трансформира в легенда на клуба. Дебютира в Първа Бундеслига на 12 август 1995 година, когато бележи и двата гола за своя тим при загуба с 2:4 като посетител от Санкт Паули. Прекарва в клуба общо 8 сезона и половина, в които записва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, 18 мача с 4 гола в Купата на Германия и 14 мача с 1 гол в евротурнирите. С тима приключва на 4-то място в шампионата през сезон 1999/2000, което дава право на Мюнхен 1860 да взе участие в квалификациите на Шампионската лига.
В началото на 2004 година, на 34-годишна възраст, Боримиров се завръща в Левски. През втория си интервал в клуба е употребен главно като отбранителен халф дружно с Ричард Еромоигбе. Макар и в напреднала футболна възраст, полузащитникът продължава да е един от най-важните играчи на Левски. През 2005 година печели премията „ Футболист на футболистите “. Става първенец на България през 2005/06 и 2006/07, както и притежател на купата през 2004/05 и 2006/07. Помага на тима да доближи 1/4-финал за Купата на УЕФА през 2005/06 и да влезе в груповата фаза на Шампионската лига през 2006/07. Приключва кариерата си след края на сезон 2007/08. Изиграва последният си мач на 17 май 2008 година срещу Славия (София) (2:1). През втория си интервал в Левски записва общо 98 мача с 29 гола в А група, 10 мача с 2 гола в Купата на България, както и 29 мача с 3 гола в евротурнирите.За Националния отбор дебютира на 18 февруари 1993 г. срещу Обединените Арабски Емирства в Дубай, играе от 1993 до 2005 г., общо 69 мача и 5 гола. Участник е на 2 Световни първенства (1994 – 4 мача/1 гол, 1998 – 3/0) и 2 Европейски (1996 – 3/0 и 2004 – 1/0), като през 1994 „ трикольорите “ печелят бронзов орден. Последния си мач за България изиграва през 2005.
Състезателната му кариера продължава 21 сезона, в които играе за 3 клуба: Бдин (Видин), Левски (София) и германският Мюнхен 1860. В двата си интервала в Левски става общо 5 пъти първенец на България. Също по този начин печели 5 пъти шампионата за Купата на България и два пъти Суперкупата на България. Капитан на състава на Левски, който през сезон 2005/06 достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА, а през сезон 2006/07 влиза в групите на Шампионската лига за първи път в историята.
Боримиров е единственият български футболист, който е взел участие на финалите на две международни и две европейски шампионати. Част от „ златното потомство “ на България, което се класира на 4-то място в САЩ`1994. Участва също и на Мондиал`98 във Франция, както и на Евро`1996 и Евро`2004. За националния отбор записва общо 66 мача с 5 гола.
Родом от Видин, Боримиров израства в школата на локалния клуб Бдин. В тинейджърските си години е ученик на спортното учебно заведение във Враца, като през сезон 1986/1987 е част от състава на младежкия тим на Ботев (Враца). [1][2] През 1987 година, на 17-годишна възраст, дебютира в мъжкия футбол за състава на Бдин, който тогава взе участие в Б група. В тези ранни години е употребен най-вече като нападател. За 3 сезона записва 91 мача с 18 гола във второто равнище на българския футбол.
През лятото на 1990 година Боримиров е притеглен в Левски (София). Дебютира в А група на 20 август 1990 година, когато заменя в 46-ата минута Велко Йотов в мач с Берое (1:1).[3] Бележи първия си гол на 26 август 1990 година при победа с 2:0 срещу Миньор (Перник). В Левски е употребен главно като офанзивен полузащитник. Първоначално играе с №7, а по-късно облича фланелката с №8. С тима печели купата през 1992/93, 1993/94 и 1994/95, както и Купата на България през 1990/91, 1991/92 и 1993/94. На 23 септември 1994 година бележи два гола за популярната победа на Левски със 7:1 срещу ЦСКА във вечното дерби.[4] Записва общо 123 мача с 40 гола в А група, 28 мача с 10 гола в Купата на България, както и 7 мача с 2 гола в евротурнирите.
През лятото на 1995 година Боримиров минава в немския Мюнхен 1860, а след това се трансформира в легенда на клуба. Дебютира в Първа Бундеслига на 12 август 1995 година, когато бележи и двата гола за своя тим при загуба с 2:4 като посетител от Санкт Паули. Прекарва в клуба общо 8 сезона и половина, в които записва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, 18 мача с 4 гола в Купата на Германия и 14 мача с 1 гол в евротурнирите. С тима приключва на 4-то място в шампионата през сезон 1999/2000, което дава право на Мюнхен 1860 да взе участие в квалификациите на Шампионската лига.
В началото на 2004 година, на 34-годишна възраст, Боримиров се завръща в Левски. През втория си интервал в клуба е употребен главно като отбранителен халф дружно с Ричард Еромоигбе. Макар и в напреднала футболна възраст, полузащитникът продължава да е един от най-важните играчи на Левски. През 2005 година печели премията „ Футболист на футболистите “. Става първенец на България през 2005/06 и 2006/07, както и притежател на купата през 2004/05 и 2006/07. Помага на тима да доближи 1/4-финал за Купата на УЕФА през 2005/06 и да влезе в груповата фаза на Шампионската лига през 2006/07. Приключва кариерата си след края на сезон 2007/08. Изиграва последният си мач на 17 май 2008 година срещу Славия (София) (2:1). През втория си интервал в Левски записва общо 98 мача с 29 гола в А група, 10 мача с 2 гола в Купата на България, както и 29 мача с 3 гола в евротурнирите.За Националния отбор дебютира на 18 февруари 1993 г. срещу Обединените Арабски Емирства в Дубай, играе от 1993 до 2005 г., общо 69 мача и 5 гола. Участник е на 2 Световни първенства (1994 – 4 мача/1 гол, 1998 – 3/0) и 2 Европейски (1996 – 3/0 и 2004 – 1/0), като през 1994 „ трикольорите “ печелят бронзов орден. Последния си мач за България изиграва през 2005.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ